New Year New love story

                                  Случи се отново......
Датата беше 29 декември 2012 година в Трявна.Отидах на гости при мой приятел за празниците и той ме закара вечерта в същия ден на дискотека за рожденния му ден да се почерпим.Цялата нощ мина в пиене и танцуване докато в един момент незапочнахме да танцуваме 2 момчета и 2 момичета докато момчето и другото момиче си отидаха след първата песен и ме оставиха с това момиче което виждах за първи път и да... това беше ТЯ още от първия миг щом я видях и го разбрах.Танцувахме известно време и тя ми каза ,че трябва да тръгва ,но аз я хванах за ръката , притиснах я към мене и я попитах "Кога ще те видя отново" при което тя ми прошепна "На Нова Година ако дойдеш пак в дискотеката ще се засечем" и ме целуна по бузата.

На другия ден аз вече с промит мозък мисля само за нея и как първата ми работа е да и се обадя да я чуя и да излезем и звъня ,но тя работеше и се отложиха нещата.
Целия ден ходя , приятелите ми говорят ,но аз мисля само за нея.

На 31 декември по обяд тя ми пише смс " Вечерта ще съм с вас като дойда ще ти се обадя".След този смс аз бях на 7мото небе и по-щастлив от всякога.Вечерта в дискотеката тя ми се обади да я посрещна.Излязох вънка пред входа и я видях там на улицата задаваща се към мене с нейните големи черни коси , най-красивата усмивка а тези очи пъстри като рубини стопиха всички ледове които бяха наоколо.Влязахме вътре и започнахме да пием аз разбира се като джентълмен я почерпих и на нея и хареса.Всичко вървеше като по вода докато в един момент тя не ми изтърси " Между нас неможе да има нищо аз обичам още стария ми приятел" в този момент светът се срина в главата ми настъпиха природни катаклизми .

На другия ден и казах как стоят нещата ,но тя изглежда се уплаши и спря да ми пише и да ми вдига телефона.С много мъки и съобщения останахме " приятели " което за мене си е чисто мъчение и няма да оставя нещата така.

Това е от мене за този момент и моята нова любовна история Alex Moran ™.

Мемориал Дей

Честит Мемориал Дей.
Днеска тръгнахме на пазарче с цел да сполучим на някоя далаверка по случай празника ,но точно обратното или поне аз невидях нищо интересно защото азиатците от рано рано сутринта бяха изкупили всичко.
Но вместо да поемем на обратно към нашия град Ванкувър поехме към столицата на Орегон която всъщност е едно малко градче Salem.

Много красиво място макар и малко западнало.Като новодошли на ново място както подобава разбира се загубихме и трябваше да питаме хората кое каде е , но и те незнаеха.
.Трябваше да разчитаме отново на стария Google Maps да ни изкара от цялата тази кашa.
Преди да се загубим успяхме да разгледаме най- важната част от градът и това е Капитол-а ( сградата от снимката).Около него има страхотни паркчета в едното от които знамена на всички щати в Америка.Като се замисля това беше единственото интересно в градът.
Такава природа,красиви цветя , високи дървета създава илюзията ,че се намираш някъде в гората а същевременно си в центъра на градът.На излизане от градът в единия от парковете имаше много хора които се бяха събрали в кръг с Американски знамена и цветя да почитат паметта на своите роднини загинали в битки за страната си (малко тъжно , но също така и красиво).По пътя на обратно всички бяхме отрепани и то не от разходката а от шопинг и аз като единствен представител на мъжкото общество заспах първи понеже и войник да беше толкова магазини за един ден никой неможе да издържи да обиколи а разходката в столица беше черешката на тортата замен.

Love Story

                                             Love Story

  

Всичко започна замен преди години.Тя беше ослепителна и още щом я видях знаех ,че е ТЯ.
При което в дискотеката тя ми се хвърли на вратът и щастливия момент настъпи целунахме се
и момента беше дълъг сякаш времето спря и светът беше наш.Всичко продължи 3 месеца в които ние бяхме заедно и неможехме да спрем да си повтаряме ,че се обичаме.Но настъпи деня в който тя трябваше да замине в чужбина при баща си и да се разделим.Никой от двамата неможа да приеме това нормално.Успяхме да удържим още 3 месеца Онлайн , но не се получи защото и двамата знаехме ,че ще се върна сигурно поне след 2 години а това неможе да продължава така.
С сълзи на очите си казахме ,че това трябва да спре и всеки да поеме по пътя си.
В последствие спряхме да поддържаме връзка защото имахме голяма часова разлика.Всеки път щом я видех ,че ми пише което заради часовата разлика ставаше рядко засиявах от радост само заради този факт ,че и виждам името денят ми пак ставаше хубав колкото и гаден да беше.
Едно лято тя се прибра и всеки път щом я погледнех в главата ми се появяваше само една мисъл ( Желая я,искам пак да бъде моя сега и завинаги) разбира се това беше само плод на въображението ми защото явно тя нямаше такива намерения...Да ама Не.В последния ден преди да си тръгне бяхме заедно и се прегърнахме за сбогуване , но дори околните около нас разбраха ,че това небеше обикновенна прегръдка а прегръдка изпълнена с емоций и много силни чувства , но никой все пак неможа да каже на другия истината.
След като се прибра в нейната държава се чухме по скайп и сложихме картите на масата..да тогава и двамата си казахме ,че този миг беше специален и неискахме да свършва ,но вече беше късно.
Годините отминаха а аз се преместих да живея в нейната държава и факта ,че я виждам често ме кара отново да бъда най-щастливия човек на света.Бяхме утях на гости незнам как се случи но спахме заедно на едно легло прегърнати цяла вечер миг който никога няма да забравя ,но само това което намене ми е достатъчно.На сутринта тя ми донесе закуска в леглото и толкова много се застояхме там ,че се наложи аз да и нося обяд в леглото ...да момента беше уникален за жалост трябваше да свърши.На другия ден като се прибрахме в нашия град немога да спра да мисля как да си я върна и все стигам до един отговор - аз тепърва се опитвам да се устроя на това ново място а тя е вече преуспяла и попадаме в различни категорий дори се притеснявам ,че попадам в графата Джъст Френдс.Уви положението е такова като я погледна като се усмихне виждам най-красивото нещо на света,нещо за което съм готов на всичко и да се грижа цял живот , но тя това не го знае и незнам дали е редно да го разбере понеже се захласва вече по други мъже преуспяли с добри професий или бизнеси а аз тепърва ще се опитам да тръгна от някаде...
Това е моята история за сега незнам как ще завърши и накъде ще отида ,но ще пиша продължение задължително.