Love Story

                                             Love Story

  

Всичко започна замен преди години.Тя беше ослепителна и още щом я видях знаех ,че е ТЯ.
При което в дискотеката тя ми се хвърли на вратът и щастливия момент настъпи целунахме се
и момента беше дълъг сякаш времето спря и светът беше наш.Всичко продължи 3 месеца в които ние бяхме заедно и неможехме да спрем да си повтаряме ,че се обичаме.Но настъпи деня в който тя трябваше да замине в чужбина при баща си и да се разделим.Никой от двамата неможа да приеме това нормално.Успяхме да удържим още 3 месеца Онлайн , но не се получи защото и двамата знаехме ,че ще се върна сигурно поне след 2 години а това неможе да продължава така.
С сълзи на очите си казахме ,че това трябва да спре и всеки да поеме по пътя си.
В последствие спряхме да поддържаме връзка защото имахме голяма часова разлика.Всеки път щом я видех ,че ми пише което заради часовата разлика ставаше рядко засиявах от радост само заради този факт ,че и виждам името денят ми пак ставаше хубав колкото и гаден да беше.
Едно лято тя се прибра и всеки път щом я погледнех в главата ми се появяваше само една мисъл ( Желая я,искам пак да бъде моя сега и завинаги) разбира се това беше само плод на въображението ми защото явно тя нямаше такива намерения...Да ама Не.В последния ден преди да си тръгне бяхме заедно и се прегърнахме за сбогуване , но дори околните около нас разбраха ,че това небеше обикновенна прегръдка а прегръдка изпълнена с емоций и много силни чувства , но никой все пак неможа да каже на другия истината.
След като се прибра в нейната държава се чухме по скайп и сложихме картите на масата..да тогава и двамата си казахме ,че този миг беше специален и неискахме да свършва ,но вече беше късно.
Годините отминаха а аз се преместих да живея в нейната държава и факта ,че я виждам често ме кара отново да бъда най-щастливия човек на света.Бяхме утях на гости незнам как се случи но спахме заедно на едно легло прегърнати цяла вечер миг който никога няма да забравя ,но само това което намене ми е достатъчно.На сутринта тя ми донесе закуска в леглото и толкова много се застояхме там ,че се наложи аз да и нося обяд в леглото ...да момента беше уникален за жалост трябваше да свърши.На другия ден като се прибрахме в нашия град немога да спра да мисля как да си я върна и все стигам до един отговор - аз тепърва се опитвам да се устроя на това ново място а тя е вече преуспяла и попадаме в различни категорий дори се притеснявам ,че попадам в графата Джъст Френдс.Уви положението е такова като я погледна като се усмихне виждам най-красивото нещо на света,нещо за което съм готов на всичко и да се грижа цял живот , но тя това не го знае и незнам дали е редно да го разбере понеже се захласва вече по други мъже преуспяли с добри професий или бизнеси а аз тепърва ще се опитам да тръгна от някаде...
Това е моята история за сега незнам как ще завърши и накъде ще отида ,но ще пиша продължение задължително.